Вечеряме както обикновено в къщи. Петък вечер е. Има дробчета в някакъв сос. Изобщо не обичам дробчета, обаче сосът е вкусен. Гледаме новини. Доста често ми се иска да на гледаме телевизия, докато се храним... Естетвено нищо хубаво не можеш да чуеш от емисията.
     Двамата турски братя са твърдо решени, че след като имало 17 партии в България, в чиито имена участва думата "християнски", трябва да има и "мюсюлманска" партия. Купуват имоти тук и там из Южна България и ще строят Паметник на незнайния турски войн. Тъжно ми е... Коментарите на двама души на около 40 -50-годишна възраст: "Всичко е нагласено, някой им дърпа конците, ама кой ли ще да  е този "някой"". Още по-тъжно ми става.
    Една от сестрите в Либия написала книга за годините, прекарани по либийските затвори. Дават стари кадри как си бърше сълзите. "Нищо не се е променило в Бяла Слатина" -казва жената. Както го е оставила, така го намира-все същите 30-годишни подноси за игли и спринцовки. "Така е в здравеопазването"- казва майка ми, "бившата" медицинска сестра. А на мен ми става още по-тъжно.
    Правят реклама на нов журналистически филм за презастрояването на Слънчев бряг. Дават откъси от филма, а баща ми гледа като хипнотизиран кутията и цъка колко хубаво било едно време. "Що чак сега се сещат тия журналисти?!"- се чуди той. Питам какво може да направи един журналист с филма си, за да промени нещо. Отговор: "То и ние нищо не направихме." Това ли е ???
    После показват репортаж за "Градът на справедливостта" и Йосиф Сърчаджеив, който е участвал и си е водил дневник, обсъжда. Говори как от 5-6 палатките станали 134, как градът си имал пазачи, вестник, църква, даже се бракосъчетали хора в този "град". "И тогава всичко беше нагласено. Зад кулисите си стояха богатите и си правеха каквото искат." Наистина ли е само това???
    Питам се дали във всеки дом е така. Дали се събира семейството вечер около масата, пуска се телевизора и се започва безкрайното обсъждане на безкрайните проблеми "по света и у нас"? Това ли имате да предложите на децата си, в които влагате всичките си надежди ? Така ли ги възпитавате да градят бъдещето си ? Все някой дърпал нечии конци, всичко било нагласено, всичко е както е било преди 30 години. Това ли ми казвате ? На това ли искате да ме научите ? Ако аз поискам промяна... вие ще се първите, които ще ми кажете, че няма начин. Защото е лесно да се говори, защото е лесно да оставиш електрическите уреди включени, докато озоновата дупка се увеличава, защото е лесно да си стоиш у дома и да плюеш некадърните управляващи.    
    Какво направи ти, за да улесниш моя живот ? С какво допринесе да се чувствам спокойна в държавата си ? По какъв начин ще ме спреш да замина за чужбина ? Вас ли са наричали преди години "децата на бунта" ? Къде е вашият бунт, къде бяхте вие, докато всички тези "инсценировки" се случваха ? Какво е вашето послание към нас младите ?  Ако след 30 години и аз ще стоя пред телевизора и ще обсъждам съвсем спокойно как всичко е нагласено, как нищо не се е променило и как нищо не може да се направи, много ще се срамувам. Ще се срамувам от себе си, от децата си, от цялото си поколение, което е наблюдавало като под стъклен похлупак случващото се. Не ме разбирайте погрешно, ужасно много обичам и ценя родителите си, заради всичко, което са направили за мен. Но това не променя факта, че те, както и техните родители, не са направили нужното, за да поставят на плещите на моето поколение отговорността "ти си промяната".
    Излизам от стаята, докато родителите ми продължават равнодушно да обсъждат "новините", които слушат от 30 години, а по телевизията реклама на кока кола. Коледа наближава...